конфузи

Речник на българския език

1. конфузи — мн. ч.

конфузи е производна форма на конфуз (мн. ч.).

2. конфузи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

конфузи е производна форма на конфузя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. конфузи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

конфузи е производна форма на конфузя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. конфузи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

конфузи е производна форма на конфузя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. конфузи — повелително наклонение, ед. ч.

конфузи е производна форма на конфузя (повелително наклонение, ед. ч.).