конфискувах

Речник на българския език

1. конфискувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

конфискувах е производна форма на конфискувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. конфискувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

конфискувах е производна форма на конфискувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).