конфискува

Речник на българския език

1. конфискува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

конфискува е производна форма на конфискувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. конфискува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

конфискува е производна форма на конфискувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. конфискува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

конфискува е производна форма на конфискувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).