конферирало

Речник на българския език

1. конферирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конферирало е производна форма на конферирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конферирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конферирало е производна форма на конферирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конферирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

конферирало е производна форма на конферирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. конферирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

конферирало е производна форма на конферирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).