конферира

Речник на българския език

1. конферира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

конферира е производна форма на конферирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. конферира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

конферира е производна форма на конферирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. конферира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

конферира е производна форма на конферирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).