конущисвал

Речник на българския език

1. конущисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конущисвал е производна форма на конущисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. конущисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конущисвал е производна форма на конущисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. конущисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

конущисвал е производна форма на конущисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. конущисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

конущисвал е производна форма на конущисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).