контузела

Речник на българския език

1. контузела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

контузела е производна форма на контузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. контузела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

контузела е производна форма на контузя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).