контузел

Речник на българския език

1. контузел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контузел е производна форма на контузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контузел — мин. деят. несв. прич. м. р.

контузел е производна форма на контузя (мин. деят. несв. прич. м. р.).