контрираха

Речник на българския език

1. контрираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

контрираха е производна форма на контрирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. контрираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

контрираха е производна форма на контрирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).