контрирания

Речник на българския език

1. контрирания — мн. ч.

контрирания е производна форма на контриране (мн. ч.).

2. контрирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

контрирания е производна форма на контрирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).