контрирала

Речник на българския език

1. контрирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

контрирала е производна форма на контрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. контрирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

контрирала е производна форма на контрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. контрирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

контрирала е производна форма на контрирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. контрирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

контрирала е производна форма на контрирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).