контрирал

Речник на българския език

1. контрирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контрирал е производна форма на контрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контрирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контрирал е производна форма на контрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. контрирал — мин. деят. св. прич. м. р.

контрирал е производна форма на контрирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. контрирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

контрирал е производна форма на контрирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).