контрактувал

Речник на българския език

1. контрактувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контрактувал е производна форма на контрактувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контрактувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контрактувал е производна форма на контрактувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. контрактувал — мин. деят. св. прич. м. р.

контрактувал е производна форма на контрактувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. контрактувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

контрактувал е производна форма на контрактувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).