контактувал

Речник на българския език

1. контактувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контактувал е производна форма на контактувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контактувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контактувал е производна форма на контактувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. контактувал — мин. деят. св. прич. м. р.

контактувал е производна форма на контактувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. контактувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

контактувал е производна форма на контактувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).