констатирал е

Речник на българския език

1. констатирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

констатирал е е производна форма на констатирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. констатирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

констатирал е е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. констатирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

констатирал е е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).