констатирало

Речник на българския език

1. констатирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

констатирало е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. констатирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

констатирало е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. констатирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

констатирало е производна форма на констатирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. констатирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

констатирало е производна форма на констатирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).