констатирала

Речник на българския език

1. констатирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

констатирала е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. констатирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

констатирала е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. констатирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

констатирала е производна форма на констатирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. констатирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

констатирала е производна форма на констатирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).