констатира

Речник на българския език

1. констатира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

констатира е производна форма на констатирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. констатира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

констатира е производна форма на констатирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. констатира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

констатира е производна форма на констатирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).