конкурирало

Речник на българския език

1. конкурирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конкурирало е производна форма на конкурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конкурирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конкурирало е производна форма на конкурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конкурирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

конкурирало е производна форма на конкурирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. конкурирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

конкурирало е производна форма на конкурирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).