конкурирал

Речник на българския език

1. конкурирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конкурирал е производна форма на конкурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. конкурирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конкурирал е производна форма на конкурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. конкурирал — мин. деят. св. прич. м. р.

конкурирал е производна форма на конкурирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. конкурирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

конкурирал е производна форма на конкурирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).