конвоирал съм

Речник на българския език

1. конвоирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

конвоирал съм е производна форма на конвоирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. конвоирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

конвоирал съм е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. конвоирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

конвоирал съм е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).