конвоирало съм

Речник на българския език

1. конвоирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало съм е производна форма на конвоирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. конвоирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало съм е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. конвоирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало съм е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).