конвоирало е

Речник на българския език

1. конвоирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало е е производна форма на конвоирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конвоирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало е е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конвоирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало е е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).