конвоирало

Речник на българския език

1. конвоирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конвоирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвоирало е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конвоирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

конвоирало е производна форма на конвоирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. конвоирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

конвоирало е производна форма на конвоирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).