конвоирала е

Речник на българския език

1. конвоирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвоирала е е производна форма на конвоирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конвоирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвоирала е е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. конвоирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвоирала е е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).