конвоирала

Речник на българския език

1. конвоирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвоирала е производна форма на конвоирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конвоирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвоирала е производна форма на конвоирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. конвоирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

конвоирала е производна форма на конвоирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. конвоирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

конвоирала е производна форма на конвоирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).