конвергирало

Речник на българския език

1. конвергирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвергирало е производна форма на конвергирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конвергирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конвергирало е производна форма на конвергирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конвергирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

конвергирало е производна форма на конвергирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. конвергирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

конвергирало е производна форма на конвергирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).