конвергирала

Речник на българския език

1. конвергирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвергирала е производна форма на конвергирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конвергирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конвергирала е производна форма на конвергирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. конвергирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

конвергирала е производна форма на конвергирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. конвергирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

конвергирала е производна форма на конвергирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).