комутирах

Речник на българския език

1. комутирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

комутирах е производна форма на комутирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. комутирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

комутирах е производна форма на комутирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).