комутирало

Речник на българския език

1. комутирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комутирало е производна форма на комутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. комутирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комутирало е производна форма на комутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. комутирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

комутирало е производна форма на комутирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. комутирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

комутирало е производна форма на комутирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).