комунизирало

Речник на българския език

1. комунизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комунизирало е производна форма на комунизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. комунизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комунизирало е производна форма на комунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. комунизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

комунизирало е производна форма на комунизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. комунизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

комунизирало е производна форма на комунизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).