комплотираха

Речник на българския език

1. комплотираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

комплотираха е производна форма на комплотирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. комплотираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

комплотираха е производна форма на комплотирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).