комплотирах

Речник на българския език

1. комплотирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

комплотирах е производна форма на комплотирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. комплотирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

комплотирах е производна форма на комплотирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).