комплотирал съм

Речник на българския език

1. комплотирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

комплотирал съм е производна форма на комплотирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. комплотирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

комплотирал съм е производна форма на комплотирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. комплотирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

комплотирал съм е производна форма на комплотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).