комплотирало

Речник на българския език

1. комплотирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комплотирало е производна форма на комплотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. комплотирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комплотирало е производна форма на комплотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. комплотирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

комплотирало е производна форма на комплотирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. комплотирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

комплотирало е производна форма на комплотирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).