комплотирали

Речник на българския език

1. комплотирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

комплотирали е производна форма на комплотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. комплотирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

комплотирали е производна форма на комплотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. комплотирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

комплотирали е производна форма на комплотирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. комплотирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

комплотирали е производна форма на комплотирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).