комплотира

Речник на българския език

1. комплотира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

комплотира е производна форма на комплотирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. комплотира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

комплотира е производна форма на комплотирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. комплотира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

комплотира е производна форма на комплотирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).