комплектувал си

Речник на българския език

1. комплектувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

комплектувал си е производна форма на комплектувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. комплектувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

комплектувал си е производна форма на комплектувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. комплектувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

комплектувал си е производна форма на комплектувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).