комплектува

Речник на българския език

1. комплектува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

комплектува е производна форма на комплектувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. комплектува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

комплектува е производна форма на комплектувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. комплектува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

комплектува е производна форма на комплектувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).