комплексирало

Речник на българския език

1. комплексирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комплексирало е производна форма на комплексирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. комплексирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комплексирало е производна форма на комплексирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. комплексирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

комплексирало е производна форма на комплексирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. комплексирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

комплексирало е производна форма на комплексирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).