комбинирало

Речник на българския език

1. комбинирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комбинирало е производна форма на комбинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. комбинирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

комбинирало е производна форма на комбинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. комбинирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

комбинирало е производна форма на комбинирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. комбинирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

комбинирало е производна форма на комбинирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).