колтучил си

Речник на българския език

1. колтучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

колтучил си е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. колтучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

колтучил си е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).