колтучил е

Речник на българския език

1. колтучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

колтучил е е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. колтучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

колтучил е е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).