колтучило съм

Речник на българския език

1. колтучило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

колтучило съм е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. колтучило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

колтучило съм е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).