колтучило си

Речник на българския език

1. колтучило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

колтучило си е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. колтучило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

колтучило си е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).