колтучила съм

Речник на българския език

1. колтучила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

колтучила съм е производна форма на колтуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. колтучила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

колтучила съм е производна форма на колтуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).