колтучи

Речник на българския език

1. колтучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

колтучи е производна форма на колтуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. колтучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

колтучи е производна форма на колтуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. колтучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

колтучи е производна форма на колтуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. колтучи — повелително наклонение, ед. ч.

колтучи е производна форма на колтуча (повелително наклонение, ед. ч.).