колтучеше

Речник на българския език

1. колтучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

колтучеше е производна форма на колтуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. колтучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

колтучеше е производна форма на колтуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).