колтучела

Речник на българския език

1. колтучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колтучела е производна форма на колтуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. колтучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

колтучела е производна форма на колтуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).