колещият

Речник на българския език

1. колещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

колещият е производна форма на коля (сег. деят. прич. м. р. пълен член).

2. колещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

колещият е производна форма на коля (сег. деят. прич. м. р. пълен член).